Кой от нас - българите в странство, не е изпитвал поне веднъж носталгия по родния край? Кой не е виждал в мечтите си вечер преди заспиване зелените и прохладни гори на Балкана и не е чувал почти реално, гласа на Родопите? Когато сме далече от уюта на дома, в който сме израстнали, сякаш копнежа за тази топлина се удвоява и расте с всеки изминал ден. Закърмени с българското, с красотата на родните песни и танци, ние понякога дори подсъзнателно ги търсим в забързаното си ежедневие.
Казвам се Димитър Иванов и вече 33 години живея в Австрия. Повече от половината ми живот премина извън пределите на Родината. За мен ще е голяма чест да бъда заедно с всички Вас, и така сплотени в любовта си към необятното ни народно творчество, да покажем красотата и разнообразието му. Приемам поканата на организаторите с удоволствие, и за мен най-голямата награда ще бъде да усетя заряда на сърцата ви, пулсиращи в един ритъм, и да видя озарените ви, усмихнати лица! До скоро, мили приятели!